4.06.2007 г., 17:43

Щъркови неволи (за малки и пораснали)

1.3K 0 8

                                       На любов и щърка се надява,
                                       затуй към блатото закрачи,
                                       защрака с клюна, дъх стаява,
                                       гърдите си пернати поизпъчи.

                                       Загледа се във мътната вода,
                                       дали невеста няма да намери,
                                       а жабите му отговориха със "Ква",
                                       разбягаха се, той се начумери.

                                       Затрака пак със клюна: "Трака-трак!"
                                       и  хоп! - намери си невеста,
                                       отговори му тя, с кратко "КВАК!",
                                       и във корема щърков се намести.

                                       Любов ли,  глад ли... сила е една.
                                       Тук даже щърка няма да се бори.
                                       Как да надвие любовта... страстта,
                                       щом силно, тъй, корема му къркори.
                                                    - Ееех, щъркови неволи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Той пази любовта си във стомах
    това от този стих разбрах
    и два дни ядох и се смях...
  • Браво! Браво! Браво!
    Много свежо и идейно! Много ме зарадва!!!!
    Толкова малко са истински хубавите ВЕДРИ стихчета!
  • Усмихна ме стиха ти, Ани!!! Поздрави!!!
  • Ах как само туй ме развесели.
    Ала в живота тъй се получава.
    Уж обич, уж любов се разгори,
    а често единия за "мезе" става.

    Поздрав и усмивка.
  • Хубаво стихче.хехе какви неволи...Каква любов щом глад те гони
    Поздрав ,Ани ,усмихна ме!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...