4.06.2007 г., 17:43

Щъркови неволи (за малки и пораснали)

1.2K 0 8

                                       На любов и щърка се надява,
                                       затуй към блатото закрачи,
                                       защрака с клюна, дъх стаява,
                                       гърдите си пернати поизпъчи.

                                       Загледа се във мътната вода,
                                       дали невеста няма да намери,
                                       а жабите му отговориха със "Ква",
                                       разбягаха се, той се начумери.

                                       Затрака пак със клюна: "Трака-трак!"
                                       и  хоп! - намери си невеста,
                                       отговори му тя, с кратко "КВАК!",
                                       и във корема щърков се намести.

                                       Любов ли,  глад ли... сила е една.
                                       Тук даже щърка няма да се бори.
                                       Как да надвие любовта... страстта,
                                       щом силно, тъй, корема му къркори.
                                                    - Ееех, щъркови неволи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Той пази любовта си във стомах
    това от този стих разбрах
    и два дни ядох и се смях...
  • Браво! Браво! Браво!
    Много свежо и идейно! Много ме зарадва!!!!
    Толкова малко са истински хубавите ВЕДРИ стихчета!
  • Усмихна ме стиха ти, Ани!!! Поздрави!!!
  • Ах как само туй ме развесели.
    Ала в живота тъй се получава.
    Уж обич, уж любов се разгори,
    а често единия за "мезе" става.

    Поздрав и усмивка.
  • Хубаво стихче.хехе какви неволи...Каква любов щом глад те гони
    Поздрав ,Ани ,усмихна ме!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...