14 нояб. 2008 г., 09:58

Швейк

1K 0 11

 

ШВЕЙК

 

Пие си сутрин кафето Швейк

и сладко похапва ябълков кейк,

но никога вечер войникът не спира

да се налива той с чешка бира.

 

Замезва си само с тънки мезета

и не се сеща за мазни кюфтета,

обича той млади моми да закача

и често по дансинга с тях да подскача.

 

След като цял ден в къщи поспива,

вечер в бирарията и водка си пийва.

Нека да пие, но кой ще я плати?

Тя е поръчка от клиенти богати.

 

На шут се прави пред своите клиенти,

така си изкарва аплодисменти.

В началото беше озадачен,

но нали затова бе назначен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Добрев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Блазя ШВЕЙК-ому!На това работа ли му казват?
    Шкафче!
  • Златна е Прага! Хубава е чешката бира! Поздрави!
  • Добро настроение във весела компания, Вальо! Поздрави!
  • Благодаря на всички!
    Не се труди Весе, нали знаеш, че съм си изпил капката преди!
    Вие да сте живи и здрави - мои поетични другари!
    Целувки на всички Ви!
  • И аз бях чест гост в тази бирария, ама ти, заслепен от младите девойки, не ме видя Обаче те познах, нали Следващия път като дойда ще ти донеса чешка бира

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...