Само час
и ще видя ръцете ти
и дъжда,
дето спи в тишината им…
Само час
и ще видя лицето ти,
уморено
и тъжно по своему…
Само час
ме дели от безкрая
на неслучени още мечти;
и усещам,
дори да не зная,
че си смисъл и път.
И си ти.
© Геновева Христова Все права защищены