12 окт. 2025 г., 07:36

Сияен лъч

170 0 0

Листа и спомени се ронят,

въздишки тайнствено шептят,

съдби из етера се гонят,

с криле от вихрите летят.

 

В очи- небето неразбрано

се взира, плачейки без глас.

Нима без отговор остана,

зовът за помощ в тежък час?

 

Кога ли бе, че се изгубих,

в гора с попарени цветя?

Вървях насън, но се пробудих

лице обръщам към света.

 

И пак се уча да обичам,

да виждам смисъла в това,

на огън страшно да приличам,

до тлен безумно да горя.

 

Така смирено ще остана

сред пепел, време да броя,

в заря от пламъци обляна,

сияен лъч да се родя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Митева Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...