12.10.2025 г., 7:36

Сияен лъч

168 0 0

Листа и спомени се ронят,

въздишки тайнствено шептят,

съдби из етера се гонят,

с криле от вихрите летят.

 

В очи- небето неразбрано

се взира, плачейки без глас.

Нима без отговор остана,

зовът за помощ в тежък час?

 

Кога ли бе, че се изгубих,

в гора с попарени цветя?

Вървях насън, но се пробудих

лице обръщам към света.

 

И пак се уча да обичам,

да виждам смисъла в това,

на огън страшно да приличам,

до тлен безумно да горя.

 

Така смирено ще остана

сред пепел, време да броя,

в заря от пламъци обляна,

сияен лъч да се родя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...