26 июл. 2013 г., 13:59

Сиеста преди дъжда 

  Поэзия » Другая
606 0 7

Чувам: цвилят далече някъде побелелите атове

и размахват навярно непокорните гриви…

Кобилите - отвръщат неистово, измъчени от очакване,

оглеждат се в извора и възхитени - отпиват.

 

Помъкнал своите износени стави следобедът

проскърцва, проскърцва със тях като пред буря…

От избата за непотребни неща -

измъчен от главоболие -

се измъква залезът,

прозява се

и като на улична сцена излиза…



© Красимир Чернев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??