Чувам: цвилят далече някъде побелелите атове
и размахват навярно непокорните гриви…
Кобилите - отвръщат неистово, измъчени от очакване,
оглеждат се в извора и възхитени - отпиват.
Помъкнал своите износени стави следобедът
проскърцва, проскърцва със тях като пред буря…
От избата за непотребни неща -
измъчен от главоболие -
се измъква залезът,
прозява се
и като на улична сцена излиза…
© Красимир Чернев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
