Jul 26, 2013, 1:59 PM

Сиеста преди дъжда 

  Poetry » Other
608 0 7

Чувам: цвилят далече някъде побелелите атове

и размахват навярно непокорните гриви…

Кобилите - отвръщат неистово, измъчени от очакване,

оглеждат се в извора и възхитени - отпиват.

 

Помъкнал своите износени стави следобедът

проскърцва, проскърцва със тях като пред буря…

От избата за непотребни неща -

измъчен от главоболие -

се измъква залезът,

прозява се

и като на улична сцена излиза…



© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??