Сиеста преди дъжда
Чувам: цвилят далече някъде побелелите атове
и размахват навярно непокорните гриви…
Кобилите - отвръщат неистово, измъчени от очакване,
оглеждат се в извора и възхитени - отпиват.
Помъкнал своите износени стави следобедът
проскърцва, проскърцва със тях като пред буря…
От избата за непотребни неща -
измъчен от главоболие -
се измъква залезът,
прозява се
и като на улична сцена излиза…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
