26.07.2013 г., 13:59 ч.

Сиеста преди дъжда 

  Поезия » Друга
607 0 7

Чувам: цвилят далече някъде побелелите атове

и размахват навярно непокорните гриви…

Кобилите - отвръщат неистово, измъчени от очакване,

оглеждат се в извора и възхитени - отпиват.

 

Помъкнал своите износени стави следобедът

проскърцва, проскърцва със тях като пред буря…

От избата за непотребни неща -

измъчен от главоболие -

се измъква залезът,

прозява се

и като на улична сцена излиза…



© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??