1 нояб. 2024 г., 12:12

СИК далавера

393 0 0

Баба Пена с дядо Гено си живееха спокойно

в скромна къща, построена в село Горно нанадолно.

Пена бе доячка първа някога в Текезесето.

Гено мускули напъвал – общ работник по Жепето.

 

Тръгваха от къщи рано, връщаха се късно после,

та синът им Мильо стана хаймана, разбойник нощен.

После сбра се с политици, стари негови другари.

Със шамари и ритници кариера той направи.                          

 

Идват избори поредни, лов за гласове настава,

но живеем в дни модерни, нова далавера трябва.

Затова се сеща Мильо за родителите свои.

В селото си щом отива, в СИК* баща си вкарва той.

 

Гено в курс се обучава, мисли – тръгна му в живота.

Но синът му го сменява в съботата преди вота.

Тъй в комисията Пена появява се тогава.

Неподготвена, смутена, протоколи тя съставя.

 

В РИК* ѝ казват: Не са верни. Почват там да ги поправят.

Разни булки компетентни пишат в тях каквото трябва.

Обявяват резултата, Мильо тръгва си доволен.

Партията взе мандата, той ще вземе бонус двоен.

 

СИК и РИК – Секционна и Районна избирателни комисии.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Дунеловски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...