1 nov 2024, 12:12

СИК далавера

  Poesía » Civil
394 0 0

Баба Пена с дядо Гено си живееха спокойно

в скромна къща, построена в село Горно нанадолно.

Пена бе доячка първа някога в Текезесето.

Гено мускули напъвал – общ работник по Жепето.

 

Тръгваха от къщи рано, връщаха се късно после,

та синът им Мильо стана хаймана, разбойник нощен.

После сбра се с политици, стари негови другари.

Със шамари и ритници кариера той направи.                          

 

Идват избори поредни, лов за гласове настава,

но живеем в дни модерни, нова далавера трябва.

Затова се сеща Мильо за родителите свои.

В селото си щом отива, в СИК* баща си вкарва той.

 

Гено в курс се обучава, мисли – тръгна му в живота.

Но синът му го сменява в съботата преди вота.

Тъй в комисията Пена появява се тогава.

Неподготвена, смутена, протоколи тя съставя.

 

В РИК* ѝ казват: Не са верни. Почват там да ги поправят.

Разни булки компетентни пишат в тях каквото трябва.

Обявяват резултата, Мильо тръгва си доволен.

Партията взе мандата, той ще вземе бонус двоен.

 

СИК и РИК – Секционна и Районна избирателни комисии.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Дунеловски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...