Баба Пена с дядо Гено си живееха спокойно

в скромна къща, построена в село Горно нанадолно.

Пена бе доячка първа някога в Текезесето.

Гено мускули напъвал – общ работник по Жепето.

Тръгваха от къщи рано, връщаха се късно после,

та синът им Мильо стана хаймана, разбойник нощен.

После сбра се с политици, стари негови другари.

Със шамари и ритници кариера той направи.                          

Идват избори поредни, лов за гласове настава,

но живеем в дни модерни, нова далавера трябва.

Затова се сеща Мильо за родителите свои.

В селото си щом отива, в СИК* баща си вкарва той.

Гено в курс се обучава, мисли – тръгна му в живота.

Но синът му го сменява в съботата преди вота.

Тъй в комисията Пена появява се тогава.

Неподготвена, смутена, протоколи тя съставя.

В РИК* ѝ казват: – Не са верни. Почват там да ги поправят.

Разни булки компетентни пишат в тях каквото трябва.

Обявяват резултата, Мильо тръгва си доволен.

Партията взе мандата, той ще вземе бонус двоен.

СИК и РИК – Секционна и Районна избирателни комисии.