Nov 1, 2024, 12:12 PM

СИК далавера

  Poetry » Civic
392 0 0

Баба Пена с дядо Гено си живееха спокойно

в скромна къща, построена в село Горно нанадолно.

Пена бе доячка първа някога в Текезесето.

Гено мускули напъвал – общ работник по Жепето.

 

Тръгваха от къщи рано, връщаха се късно после,

та синът им Мильо стана хаймана, разбойник нощен.

После сбра се с политици, стари негови другари.

Със шамари и ритници кариера той направи.                          

 

Идват избори поредни, лов за гласове настава,

но живеем в дни модерни, нова далавера трябва.

Затова се сеща Мильо за родителите свои.

В селото си щом отива, в СИК* баща си вкарва той.

 

Гено в курс се обучава, мисли – тръгна му в живота.

Но синът му го сменява в съботата преди вота.

Тъй в комисията Пена появява се тогава.

Неподготвена, смутена, протоколи тя съставя.

 

В РИК* ѝ казват: Не са верни. Почват там да ги поправят.

Разни булки компетентни пишат в тях каквото трябва.

Обявяват резултата, Мильо тръгва си доволен.

Партията взе мандата, той ще вземе бонус двоен.

 

СИК и РИК – Секционна и Районна избирателни комисии.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Дунеловски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...