ValeriaTodorova (Валерия Тодорова)
35 2
4 мар. 2011 г., 21:12

Сила 

  Поэзия » Философская
654 0 4

Във този мъжки свят на битки люти

ни следват с неотменна светлина

очи едни, от грижите подути -

очите две на вечната Жена.

 

Обсипвана с несправедливи рани,

през болката душата ù свисти,

но тя протяга нежно топли длани,

намира сили с обич да прости.

 

Сама, нуждаеща се от закрила,

опора си остава тя една:

мъжете черпят мъжката си сила

от силата на крехката жена.

© Валерия Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Истина! Истина ни казваш
  • Сама, нуждаеща се от закрила,
    опора си остава тя една:
    мъжете черпят мъжката си сила
    от силата на крехката жена.
  • Признание за хубавия стих !Така е ,без жената светът не би оцелял.
  • Добър стих.
Предложения
: ??:??