Във този мъжки свят на битки люти
ни следват с неотменна светлина
очи едни, от грижите подути -
очите две на вечната Жена.
Обсипвана с несправедливи рани,
през болката душата ù свисти,
но тя протяга нежно топли длани,
намира сили с обич да прости.
Сама, нуждаеща се от закрила,
опора си остава тя една:
мъжете черпят мъжката си сила
от силата на крехката жена.
© Валерия Тодорова All rights reserved.