Mar 4, 2011, 9:12 PM

Сила

Poetry » Philosophical

906 0 4

Във този мъжки свят на битки люти

ни следват с неотменна светлина

очи едни, от грижите подути -

очите две на вечната Жена.

Обсипвана с несправедливи рани,

през болката душата ù свисти,

но тя протяга нежно топли длани,

намира сили с обич да прости.

Сама, нуждаеща се от закрила,

опора си остава тя една:

мъжете черпят мъжката си сила

от силата на крехката жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Яким (Яким Дянков)

Истина! Истина ни казваш

2011-03-07T12:40:13+02:00
esfir (Есфир Асфар)

Сама, нуждаеща се от закрила,
опора си остава тя една:
мъжете черпят мъжката си сила
от силата на крехката жена.

2011-03-05T12:13:36+02:00
ZAPP (Запрян Колев)

Признание за хубавия стих !Така е ,без жената светът не би оцелял.

2011-03-04T21:28:26+02:00
adiveil (Нина)

Добър стих.

2011-03-04T21:14:37+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0