4.03.2011 г., 21:12

Сила

901 0 4

Във този мъжки свят на битки люти

ни следват с неотменна светлина

очи едни, от грижите подути -

очите две на вечната Жена.

 

Обсипвана с несправедливи рани,

през болката душата ù свисти,

но тя протяга нежно топли длани,

намира сили с обич да прости.

 

Сама, нуждаеща се от закрила,

опора си остава тя една:

мъжете черпят мъжката си сила

от силата на крехката жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Истина! Истина ни казваш
  • Сама, нуждаеща се от закрила,
    опора си остава тя една:
    мъжете черпят мъжката си сила
    от силата на крехката жена.
  • Признание за хубавия стих !Така е ,без жената светът не би оцелял.
  • Добър стих.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...