4 mar 2011, 21:12

Сила

Poesía » Filosófica

902 0 4

Във този мъжки свят на битки люти

ни следват с неотменна светлина

очи едни, от грижите подути -

очите две на вечната Жена.

Обсипвана с несправедливи рани,

през болката душата ù свисти,

но тя протяга нежно топли длани,

намира сили с обич да прости.

Сама, нуждаеща се от закрила,

опора си остава тя една:

мъжете черпят мъжката си сила

от силата на крехката жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Яким (Яким Дянков)

Истина! Истина ни казваш

2011-03-07T12:40:13+02:00
esfir (Есфир Асфар)

Сама, нуждаеща се от закрила,
опора си остава тя една:
мъжете черпят мъжката си сила
от силата на крехката жена.

2011-03-05T12:13:36+02:00
ZAPP (Запрян Колев)

Признание за хубавия стих !Така е ,без жената светът не би оцелял.

2011-03-04T21:28:26+02:00
adiveil (Нина)

Добър стих.

2011-03-04T21:14:37+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0