4 mar 2011, 21:12

Сила

Poesía » Filosófica

903 0 4

Във този мъжки свят на битки люти

ни следват с неотменна светлина

очи едни, от грижите подути -

очите две на вечната Жена.

Обсипвана с несправедливи рани,

през болката душата ù свисти,

но тя протяга нежно топли длани,

намира сили с обич да прости.

Сама, нуждаеща се от закрила,

опора си остава тя една:

мъжете черпят мъжката си сила

от силата на крехката жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Яким (Яким Дянков)

Истина! Истина ни казваш

2011-03-07T12:40:13+02:00
esfir (Есфир Асфар)

Сама, нуждаеща се от закрила,
опора си остава тя една:
мъжете черпят мъжката си сила
от силата на крехката жена.

2011-03-05T12:13:36+02:00
ZAPP (Запрян Колев)

Признание за хубавия стих !Така е ,без жената светът не би оцелял.

2011-03-04T21:28:26+02:00
adiveil (Нина)

Добър стих.

2011-03-04T21:14:37+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0