Сила
Заспиваш в нечии ръце нечисти,
залъган с аромати и тъга, тогава
ти блуждаеш в спомени далечни
във примката на личността.
Двуличен, с паяжина омотан,
с тревога дишаш в самотата
прозореца зацапан от сълзите
на някогашен великан.
Времето на дрипи ни превърна,
прогонва човешкото във нас...
А злобата така набира небивалата
сила да си унищожаваме Света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Все права защищены
