Сила

Поэзия

427 4 6

Заспиваш в нечии ръце нечисти,

залъган с аромати и тъга, тогава

ти блуждаеш в спомени далечни

във примката на личността.

Двуличен, с паяжина омотан,

с тревога дишаш в самотата

прозореца зацапан от сълзите

на някогашен великан.

Времето на дрипи ни превърна,

прогонва човешкото във нас...

А злобата така набира небивалата

сила да си унищожаваме Света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

aap (Ангел)

Благодаря,Силве радвам се много че отново намина на моята страничка за мен е чес!Благодаря и за любими ,Ачо!!!🌹🌹🌹

2023-04-13T21:42:11+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

И на мен ми въздейства, Ангел. Поздрави.

2023-04-13T19:28:02+03:00
aap (Ангел)

Благодаря ви момичета за подкрепата и любими,Виле🌹,Пчеличке🐝,Тони ,дано не го допуснем🌹!!!До нови и хубава вечер!

2023-04-13T19:24:37+03:00
Jackie151 (Антоанета Иванова)

"Времето на дрипи ни превърна,
прогонва човешкото във нас..." - нека не го допускаме!

2023-04-13T08:46:10+03:00
aap (Ангел)

Радвам се ,Приятелю че сподели и усети посланието на стиха ми!До нови ,Благодаря!

2023-04-12T22:09:42+03:00