aap (Ангел)
921 3578
12.04.2023 г., 21:33 ч.

Сила 

  Поезия
205 4 6

Заспиваш в нечии ръце нечисти,

залъган с аромати и тъга, тогава

ти блуждаеш в спомени далечни

във примката на личността.

 

Двуличен, с паяжина омотан,

с тревога дишаш в самотата

прозореца зацапан от сълзите

на някогашен великан.

 

Времето на дрипи ни превърна,

прогонва човешкото във нас...

А злобата така набира небивалата

сила да си унищожаваме Света.

 

 

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,Силве радвам се много че отново намина на моята страничка за мен е чес!Благодаря и за любими ,Ачо!!!🌹🌹🌹
  • И на мен ми въздейства, Ангел. Поздрави.
  • Благодаря ви момичета за подкрепата и любими,Виле🌹,Пчеличке🐝,Тони ,дано не го допуснем🌹!!!До нови и хубава вечер!
  • "Времето на дрипи ни превърна,
    прогонва човешкото във нас..." - нека не го допускаме!
  • Радвам се ,Приятелю че сподели и усети посланието на стиха ми!До нови ,Благодаря!
  • Актуален и разтърсващ стих!
    Срази ме с този куплет, Ачо:

    "Двуличен, с паяжина омотан,
    с тревога дишаш в самотата
    прозореца зацапан от сълзите
    на някогашен великан."

    Мистично прозрение!
Предложения
: ??:??