Заспиваш в нечии ръце нечисти,
залъган с аромати и тъга, тогава
ти блуждаеш в спомени далечни
във примката на личността.
Двуличен, с паяжина омотан,
с тревога дишаш в самотата
прозореца зацапан от сълзите
на някогашен великан.
Времето на дрипи ни превърна,
прогонва човешкото във нас...
А злобата така набира небивалата
сила да си унищожаваме Света.
© Ангел All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
