Заспиваш в нечии ръце нечисти,
залъган с аромати и тъга, тогава
ти блуждаеш в спомени далечни
във примката на личността.
Двуличен, с паяжина омотан,
с тревога дишаш в самотата
прозореца зацапан от сълзите
на някогашен великан.
Времето на дрипи ни превърна,
прогонва човешкото във нас...
А злобата така набира небивалата
сила да си унищожаваме Света.
© Ангел All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
