28 нояб. 2007 г., 18:14

Силата на ангела

800 0 1

Силата на ангела

 

В нощта тъмнината царува,

oбвила света, скрил светлината.

И с нея и последната жива надежда

за утеха... за спасение... за радост.

Тих глас пее в тъмата, разкъсва я...

Нежна мелодия от времена забравени,

когато слънцето огряваше сушата

и сгряваше човешката душа.

Светът е като лед, изпълнен с лъжи,

отчуждение и фалшиви усмивки.

Когато си сам, самотен... изоставен,

светъл лъч за тебе няма.

Но и от надежда не се отричаш,

че твоят ангел ще дойде при теб,

пеейки своята песен, за по-добър ден:

“Ще те спася от самия себе си,

от демоните на нощта.

Тези обещания за слава и късмет,

всичко, за което по-рано си копнял...

Ще те спася от самия себе си,

от тези гласове, призоваващи те,

давайки ти предложения примамливи - 

продай душата си на дявола

и този танц ще продължи завинаги.

Ще те спася от самия себе си...

Позволи на ръцете ми да те обгърнат

и да те проведа през нощта,

нека да те водя, докато видиш светлината”

И ти усещаш прегръдката топла,

на две ръце, в които прелива любов.

Чувствах близост, непозната досега,

събуждаща в теб усмивка забравена.

И този глас, загубен нейде в мрака, идва ,

обгръща те с наметало прозрачно,

заглушава гласовете злонамерени,

сега и завинаги, те изчезват.

И щом отвориш очи, ще видиш утрото

и ще се почувстваш като новородено.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....