Силата на ангела

В нощта тъмнината царува,

oбвила света, скрил светлината.

И с нея и последната жива надежда

за утеха... за спасение... за радост.

Тих глас пее в тъмата, разкъсва я...

Нежна мелодия от времена забравени,

когато слънцето огряваше сушата

и сгряваше човешката душа.

Светът е като лед, изпълнен с лъжи,

отчуждение и фалшиви усмивки.

Когато си сам, самотен... изоставен,

светъл лъч за тебе няма.

Но и от надежда не се отричаш,

че твоят ангел ще дойде при теб,

пеейки своята песен, за по-добър ден:

“Ще те спася от самия себе си,

от демоните на нощта.

Тези обещания за слава и късмет,

всичко, за което по-рано си копнял...

Ще те спася от самия себе си,

от тези гласове, призоваващи те,

давайки ти предложения примамливи - 

продай душата си на дявола

и този танц ще продължи завинаги.

Ще те спася от самия себе си...

Позволи на ръцете ми да те обгърнат

и да те проведа през нощта,

нека да те водя, докато видиш светлината”

И ти усещаш прегръдката топла,

на две ръце, в които прелива любов.

Чувствах близост, непозната досега,

събуждаща в теб усмивка забравена.

И този глас, загубен нейде в мрака, идва ,

обгръща те с наметало прозрачно,

заглушава гласовете злонамерени,

сега и завинаги, те изчезват.

И щом отвориш очи, ще видиш утрото

и ще се почувстваш като новородено.