28.11.2007 г., 18:14

Силата на ангела

793 0 1

Силата на ангела

 

В нощта тъмнината царува,

oбвила света, скрил светлината.

И с нея и последната жива надежда

за утеха... за спасение... за радост.

Тих глас пее в тъмата, разкъсва я...

Нежна мелодия от времена забравени,

когато слънцето огряваше сушата

и сгряваше човешката душа.

Светът е като лед, изпълнен с лъжи,

отчуждение и фалшиви усмивки.

Когато си сам, самотен... изоставен,

светъл лъч за тебе няма.

Но и от надежда не се отричаш,

че твоят ангел ще дойде при теб,

пеейки своята песен, за по-добър ден:

“Ще те спася от самия себе си,

от демоните на нощта.

Тези обещания за слава и късмет,

всичко, за което по-рано си копнял...

Ще те спася от самия себе си,

от тези гласове, призоваващи те,

давайки ти предложения примамливи - 

продай душата си на дявола

и този танц ще продължи завинаги.

Ще те спася от самия себе си...

Позволи на ръцете ми да те обгърнат

и да те проведа през нощта,

нека да те водя, докато видиш светлината”

И ти усещаш прегръдката топла,

на две ръце, в които прелива любов.

Чувствах близост, непозната досега,

събуждаща в теб усмивка забравена.

И този глас, загубен нейде в мрака, идва ,

обгръща те с наметало прозрачно,

заглушава гласовете злонамерени,

сега и завинаги, те изчезват.

И щом отвориш очи, ще видиш утрото

и ще се почувстваш като новородено.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...