30 сент. 2014 г., 09:53

Силует

1.2K 0 5

Силует

 

Кипящи пясъци.

Призрачна пустиня.

Слаб, измамен полъх,

не предвещава добро.

 

Всички сме тук,

забили в пясъка глави,

бронирани за Силуета,

отдалечаващ се от срам.

 

Потъваме. Ще ни погълне.

Знаехме го отначало.

ГМО човеци в пелени,

очакващи живот на лизинг.

 

А някой скита между нас.

Окъсана, добра и гладна,

крещи и сочи Силуета.

Името ù е Надежда.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....