Силует
Кипящи пясъци.
Призрачна пустиня.
Слаб, измамен полъх,
не предвещава добро.
Всички сме тук,
забили в пясъка глави,
бронирани за Силуета,
отдалечаващ се от срам.
Потъваме. Ще ни погълне.
Знаехме го отначало.
ГМО човеци в пелени,
очакващи живот на лизинг.
А някой скита между нас.
Окъсана, добра и гладна,
крещи и сочи Силуета.
Името ù е Надежда.
© Георги Христов Все права защищены