30.09.2014 г., 9:53

Силует

1.2K 0 5

Силует

 

Кипящи пясъци.

Призрачна пустиня.

Слаб, измамен полъх,

не предвещава добро.

 

Всички сме тук,

забили в пясъка глави,

бронирани за Силуета,

отдалечаващ се от срам.

 

Потъваме. Ще ни погълне.

Знаехме го отначало.

ГМО човеци в пелени,

очакващи живот на лизинг.

 

А някой скита между нас.

Окъсана, добра и гладна,

крещи и сочи Силуета.

Името ù е Надежда.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...