Силует
Кипящи пясъци.
Призрачна пустиня.
Слаб, измамен полъх,
не предвещава добро.
Всички сме тук,
забили в пясъка глави,
бронирани за Силуета,
отдалечаващ се от срам.
Потъваме. Ще ни погълне.
Знаехме го отначало.
ГМО човеци в пелени,
очакващи живот на лизинг.
А някой скита между нас.
Окъсана, добра и гладна,
крещи и сочи Силуета.
Името ù е Надежда.
© Георги Христов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
