Силует
Кипящи пясъци.
Призрачна пустиня.
Слаб, измамен полъх,
не предвещава добро.
Всички сме тук,
забили в пясъка глави,
бронирани за Силуета,
отдалечаващ се от срам.
Потъваме. Ще ни погълне.
Знаехме го отначало.
ГМО човеци в пелени,
очакващи живот на лизинг.
А някой скита между нас.
Окъсана, добра и гладна,
крещи и сочи Силуета.
Името ù е Надежда.
© Георги Христов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
