Под кестените силуетите
играят.
С листа рисуват устни и
очи.
Захласнати не искат и да
знаят,
че залезът над тях кърви.
Не виждат кървавите
дири
един на друг извайват скули и
коси.
Рисунъкът им влива сили.
По пръстите им смесват се
с любов бои.
Във сенките под кестените
в здрача
силуетите са вече кръв
и плът.
А щом от мрака
месечината изкача
по устните им разлива се
смехът.
© Анелия Тушкова Все права защищены