Под кестените силуетите
играят.
С листа рисуват устни и
очи.
Захласнати не искат и да
знаят,
че залезът над тях кърви.
Не виждат кървавите
дири
един на друг извайват скули и
коси.
Рисунъкът им влива сили.
По пръстите им смесват се
с любов бои.
Във сенките под кестените
в здрача
силуетите са вече кръв
и плът.
А щом от мрака
месечината изкача
по устните им разлива се
смехът.
© Анелия Тушкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
