Под кестените силуетите
играят.
С листа рисуват устни и
очи.
Захласнати не искат и да
знаят,
че залезът над тях кърви.
Не виждат кървавите
дири
един на друг извайват скули и
коси.
Рисунъкът им влива сили.
По пръстите им смесват се
с любов бои.
Във сенките под кестените
в здрача
силуетите са вече кръв
и плът.
А щом от мрака
месечината изкача
по устните им разлива се
смехът.
© Анелия Тушкова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
