9.12.2022 г., 6:55

Силуети

573 2 1

Под кестените силуетите

играят.

С листа рисуват устни и  

очи.

Захласнати не искат и да 

знаят, 

че залезът над тях кърви.

 

Не виждат кървавите

дири

един на друг извайват скули и 

коси.

Рисунъкът им влива сили.

По пръстите им смесват се 

с любов бои.

 

Във сенките под кестените

в здрача 

силуетите са вече кръв 

и плът.

А щом от мрака 

месечината изкача  

по устните им разлива се 

смехът.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Тушкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...