28 янв. 2025 г., 12:17

Силуети

390 7 14

 

       на Георги Мишев 

 

От дългите студени зими

през нощите със летен смях:

с лирична необходимост 

в сезоните под небето побелях.

 

Пространствата още мамят 

с тихите си стъпки за любов...

След филма "Дами канят"

кадрите живеят в послеслов. 

 

Преди изгревите,от умора 

звездите гаснат в самота.

За обич страдат будни хора. 

Без обич плаче любовта. 

 

През сенките тъга прозира

и чувствата простират длан...

Когато силуетите умират-

спомените живеят в блян.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...