на Георги Мишев
От дългите студени зими
през нощите със летен смях:
с лирична необходимост
в сезоните под небето побелях.
Пространствата още мамят
с тихите си стъпки за любов...
След филма "Дами канят"
кадрите живеят в послеслов.
Преди изгревите,от умора
звездите гаснат в самота.
За обич страдат будни хора. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up