Силуети
на Георги Мишев
От дългите студени зими
през нощите със летен смях:
с лирична необходимост
в сезоните под небето побелях.
Пространствата още мамят
с тихите си стъпки за любов...
След филма "Дами канят"
кадрите живеят в послеслов.
Преди изгревите,от умора
звездите гаснат в самота.
За обич страдат будни хора.
Без обич плаче любовта.
През сенките тъга прозира
и чувствата простират длан...
Когато силуетите умират-
спомените живеят в блян.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
