10 июл. 2011 г., 12:41

Син

678 0 3

 

Проврял под рамката крака си,
зарад високото седло,
по улицата,

шестгодишен,
"баща ми" кара колело!

В гърба,

главата и краката,
прозират негови черти.
В движенията му долавям
характерът му да личи.

Темпераментът е запазен.
И името му си стои.
И само

всичко е забравил -
та новото да усвои!

 

1974 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви че прочетохте и за коментарите - Нина, Христо и Ваня!
    Някога наистина по тая технология се учеха да карат - рядко се намираха "междинни" колела, от много малките детски се минаваше на големи за възрастни. А си спомних за това стихотворение, написано някога за сина ми, защото днес започва с такова колело внукът ми. И, което е странното, и той при поглед отзад, по стойката си, ми прилича на баща ми!
  • Прекрасно!!!
  • Хубаво! И аз съм карал колело по нази "Технология". Спомените не чакат покана.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...