10 июл. 2011 г., 12:41
Син
499
0
3
Проврял под рамката крака си,
зарад високото седло,
по улицата,
шестгодишен,
"баща ми" кара колело!
В гърба,
главата и краката,
прозират негови черти.
В движенията му долавям
характерът му да личи.
Темпераментът е запазен.
И името му си стои.
И само
всичко е забравил -
та новото да усвои!
1974 г.
© Ангел Чортов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Прекрасно!!!
-
Хубаво! И аз съм карал колело по нази "Технология". Спомените не чакат покана.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Някога наистина по тая технология се учеха да карат - рядко се намираха "междинни" колела, от много малките детски се минаваше на големи за възрастни. А си спомних за това стихотворение, написано някога за сина ми, защото днес започва с такова колело внукът ми. И, което е странното, и той при поглед отзад, по стойката си, ми прилича на баща ми!