Jul 10, 2011, 12:41 PM

Син

Poetry » Philosophical

676 0 3

Проврял под рамката крака си,
зарад високото седло,
по улицата,

шестгодишен,
"баща ми" кара колело!

В гърба,

главата и краката,
прозират негови черти.
В движенията му долавям
характерът му да личи.

Темпераментът е запазен.
И името му си стои.
И само

всичко е забравил -
та новото да усвои!

1974 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ангар (Ангел Чортов)

Благодаря ви че прочетохте и за коментарите - Нина, Христо и Ваня!
Някога наистина по тая технология се учеха да карат - рядко се намираха "междинни" колела, от много малките детски се минаваше на големи за възрастни. А си спомних за това стихотворение, написано някога за сина ми, защото днес започва с такова колело внукът ми. И, което е странното, и той при поглед отзад, по стойката си, ми прилича на баща ми!

2011-07-10T22:14:32+03:00
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Прекрасно!!!

2011-07-10T16:46:16+03:00
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

Хубаво! И аз съм карал колело по нази "Технология". Спомените не чакат покана.

2011-07-10T15:02:45+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0