Jul 10, 2011, 12:41 PM
Син
500
0
3
Проврял под рамката крака си,
зарад високото седло,
по улицата,
шестгодишен,
"баща ми" кара колело!
В гърба,
главата и краката,
прозират негови черти.
В движенията му долавям
характерът му да личи.
Темпераментът е запазен.
И името му си стои.
И само
всичко е забравил -
та новото да усвои!
1974 г.
© Ангел Чортов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Прекрасно!!!
-
Хубаво! И аз съм карал колело по нази "Технология". Спомените не чакат покана.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Някога наистина по тая технология се учеха да карат - рядко се намираха "междинни" колела, от много малките детски се минаваше на големи за възрастни. А си спомних за това стихотворение, написано някога за сина ми, защото днес започва с такова колело внукът ми. И, което е странното, и той при поглед отзад, по стойката си, ми прилича на баща ми!