10.07.2011 г., 12:41

Син

674 0 3

 

Проврял под рамката крака си,
зарад високото седло,
по улицата,

шестгодишен,
"баща ми" кара колело!

В гърба,

главата и краката,
прозират негови черти.
В движенията му долавям
характерът му да личи.

Темпераментът е запазен.
И името му си стои.
И само

всичко е забравил -
та новото да усвои!

 

1974 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви че прочетохте и за коментарите - Нина, Христо и Ваня!
    Някога наистина по тая технология се учеха да карат - рядко се намираха "междинни" колела, от много малките детски се минаваше на големи за възрастни. А си спомних за това стихотворение, написано някога за сина ми, защото днес започва с такова колело внукът ми. И, което е странното, и той при поглед отзад, по стойката си, ми прилича на баща ми!
  • Прекрасно!!!
  • Хубаво! И аз съм карал колело по нази "Технология". Спомените не чакат покана.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...