Син кит
Разпра дъха ми суетата,
прониза слънчевия сплит
и рукна пясъчна позлата
в гърба на син, измислен кит.
Змия по кожата ми мина
и свита зад ребрата, спи –
душата, в плен на Кундалини,
на смърт обречена, пищи.
И Ангелът над мен проплака,
обви ме, тих, с криле от сняг,
угасна огънят, а Мракът
отдръпна се и дебне пак.
Не зная как, с последни сили
остатъци от дъх събрах
и призовах: Иисусе мили,
спаси ме, тънеща съм в грях!
И той ме чу и ме изведе
от огъня – към пепелта
и чух камбанен звън победен,
и зърнах в бял саван – плътта.
24.10.2017
© Мария Димитрова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Петре. Не знам дали заслужавам подобни суперлативи. Много си мил.
-
Това го прочетох днес, Мария.
И ме грабна с изразителността и спонтанността си.
И всичко е искрено в теб.
С уважение към таланта и ерудицията ти!
Петър. -
Веси, Силвия, Младене, Ренета, Нина, благодаря ви.
-
Страхотно...и добре вързано със смъртоносната игра "Син кит"...Адмирации!
-
Респект!
-
Молбата е перифраза на молитвата: "Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешната." И се отнася за всички, изпаднали в беда. А Бог действа чрез хората. И аз, като всички, също искам да бъда спасена. И простена.
-
Иисус ще спаси Лирическата ти, Мария. Защото чувствам, че молбата й е искрен зов за помощ. Понякога Той има свойството да се явява дори с три шестици. Но това не му пречи да е Божият Син - Единороден!
-
Болящо стихотворение, изразено силно и хваща веднага! Поздрав!
-
Чета тъжнотии в новините. Напоследък имаше няколко нападения над жени с нож в гърлото. Когато започнах да пиша, отнякъде изплува синият кит. Нямам представа каква е връзката, опитах се да го заменя с нещо друго, но той не помръдваше, и го оставих. Аз не съм типична поетеса /ако въобще съм/, не търся с дни най-точната дума, и почти не редактирам. Така че това се получи.
-
Стана ми много тъжно, Мария... Силно, изплакано сякаш...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
И аз благодаря