Синаница
Косите му –
розово-сив мрамор,
очите му –
планински езера.
Мъглата
мистично
се стеле,
като клепка
притваря ги едва,
поляга бавно,
стопява се
във вечността…
Върхът-мъдрец
в слънцето
се вглежда
под надвиснала
достолепно
бяла вежда.
И не ослепява...
Изправя се
могъщ,
но внимава,
че по билото,
детски чист,
еделвайс
разцъфтява…
Вдъхновено от великолепна фотография на Плами:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=335024
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Танчева Все права защищены
