Косите му –
розово-сив мрамор,
очите му –
планински езера.
Мъглата
мистично
се стеле,
като клепка
притваря ги едва,
поляга бавно,
стопява се
във вечността…
Върхът-мъдрец
в слънцето
се вглежда
под надвиснала
достолепно
бяла вежда.
И не ослепява...
Изправя се
могъщ,
но внимава,
че по билото,
детски чист,
еделвайс
разцъфтява…
Вдъхновено от великолепна фотография на Плами:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=335024
© Росица Танчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
