Косите му –
розово-сив мрамор,
очите му –
планински езера.
Мъглата
мистично
се стеле,
като клепка
притваря ги едва,
поляга бавно,
стопява се
във вечността…
Върхът-мъдрец
в слънцето
се вглежда
под надвиснала
достолепно
бяла вежда.
И не ослепява...
Изправя се
могъщ,
но внимава,
че по билото,
детски чист,
еделвайс
разцъфтява…
Вдъхновено от великолепна фотография на Плами:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=335024
© Росица Танчева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
