Hunterszone (Константин Дренски)
201 60
29 дек. 2010 г., 14:50

Синдром на бездуховността 

  Поэзия
690 0 7

Искаш да видиш, но без да прозреш.

Искаш да чуеш, но без да се вслушаш.

Искаш да вземеш, но без да дадеш –

живееш отвън, отвътре се луташ.

 

С надежда оформяш поредния ден,

опитваш да кажеш, но без да те чуят.

Макар сред тълпата, отново си сам.

Заровен си там, не ще те събудят.

 

Късно е вече да гледаш назад,

да търсиш за себе си, вплетен в безкрая.

Спомен отминал е твоят стар свят,

нишката винаги къса се, зная.

 

Отдавна не те бях виждал такъв –

толкова мил и толкова честен.

Телом оставаш, умира душа.

Никой не трепна, беше толкова лесно.

© Константин Дренски Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??