Hunterszone (Константин Дренски)
201 60
Dec 29, 2010, 2:50 PM

Синдром на бездуховността 

  Poetry
687 0 7

Искаш да видиш, но без да прозреш.

Искаш да чуеш, но без да се вслушаш.

Искаш да вземеш, но без да дадеш –

живееш отвън, отвътре се луташ.

 

С надежда оформяш поредния ден,

опитваш да кажеш, но без да те чуят.

Макар сред тълпата, отново си сам.

Заровен си там, не ще те събудят.

 

Късно е вече да гледаш назад,

да търсиш за себе си, вплетен в безкрая.

Спомен отминал е твоят стар свят,

нишката винаги къса се, зная.

 

Отдавна не те бях виждал такъв –

толкова мил и толкова честен.

Телом оставаш, умира душа.

Никой не трепна, беше толкова лесно.

© Константин Дренски All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??