Този наш синеок герой,
Се хвърли юнашки в тежкия бой.
За отечеството и свободата мислеше той
И в ума му тази мисъл се въртеше
В горещия зной.
Вървеше тежко той в студения ден
И знаеше, че турчинът ще бъде победен.
Преминаваше Балкана като по вода,
Защото това си беше за него просто игра.
Но робството го бе изтощило и турчинът
Го бе приковал под бесило.
Левски се казваше той.
Нашия мил скъп синеок герой.
© Анна Т. Димова Все права защищены