29.04.2016 г., 15:00

Синеок герой

779 0 0

Този наш синеок герой,

Се хвърли юнашки в тежкия бой.

За отечеството и свободата мислеше той

И в ума му тази мисъл се въртеше

В горещия зной.

Вървеше тежко той в студения ден

И знаеше, че турчинът ще бъде победен.

Преминаваше Балкана като по вода,

Защото това си беше за него просто игра.

Но робството го бе изтощило и турчинът

Го бе приковал под бесило.

Левски се казваше той.

Нашия мил скъп синеок герой.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Т. Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...