29.04.2016 г., 15:00

Синеок герой

778 0 0

Този наш синеок герой,

Се хвърли юнашки в тежкия бой.

За отечеството и свободата мислеше той

И в ума му тази мисъл се въртеше

В горещия зной.

Вървеше тежко той в студения ден

И знаеше, че турчинът ще бъде победен.

Преминаваше Балкана като по вода,

Защото това си беше за него просто игра.

Но робството го бе изтощило и турчинът

Го бе приковал под бесило.

Левски се казваше той.

Нашия мил скъп синеок герой.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Т. Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...