29.04.2016 г., 15:00

Синеок герой

774 0 0

Този наш синеок герой,

Се хвърли юнашки в тежкия бой.

За отечеството и свободата мислеше той

И в ума му тази мисъл се въртеше

В горещия зной.

Вървеше тежко той в студения ден

И знаеше, че турчинът ще бъде победен.

Преминаваше Балкана като по вода,

Защото това си беше за него просто игра.

Но робството го бе изтощило и турчинът

Го бе приковал под бесило.

Левски се казваше той.

Нашия мил скъп синеок герой.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Т. Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...