Този наш синеок герой,
Се хвърли юнашки в тежкия бой.
За отечеството и свободата мислеше той
И в ума му тази мисъл се въртеше
В горещия зной.
Вървеше тежко той в студения ден
И знаеше, че турчинът ще бъде победен.
Преминаваше Балкана като по вода,
Защото това си беше за него просто игра.
Но робството го бе изтощило и турчинът
Го бе приковал под бесило.
Левски се казваше той.
Нашия мил скъп синеок герой.
© Анна Т. Димова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
