Този наш синеок герой,
Се хвърли юнашки в тежкия бой.
За отечеството и свободата мислеше той
И в ума му тази мисъл се въртеше
В горещия зной.
Вървеше тежко той в студения ден
И знаеше, че турчинът ще бъде победен.
Преминаваше Балкана като по вода,
Защото това си беше за него просто игра.
Но робството го бе изтощило и турчинът
Го бе приковал под бесило.
Левски се казваше той.
Нашия мил скъп синеок герой.
© Анна Т. Димова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
