19 нояб. 2010 г., 13:29

Синхронни вдишвания

1.1K 0 2





И ще настръхвам от приспаните забулвания
в очакване за случващите будувания
и ще закопнявам за сладките събуждания,
изсушили милионните целувания,
и ще умирам в безкрайните страхувания,
удавени в страстните ни сбогувания,
и ще се разпадам от съдбовните разстрелвания
след залповете на сърдечните разбърквания,
и ще поемам все навътре към настанявания,
за следващото с житейски поощрявания
и ще се загубвам винаги в съня недосънувания,
от нагорещените си магмени завихряния,
паднала в краката на хилядите благоприличия
и измолила загубените си символичия,
като с премерени синхронни вдишвания,
пръснала се в хилядите замислия,
изгоряла в безкрайните жадувани докосвания
и разбила  спазмите с вулканични жигосвания
...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...