kleopatrasv (Светлана Тодорова)
250 546
19.11.2010 г., 13:29 ч.

Синхронни вдишвания 

  Поезия » Бели стихове
889 0 2





И ще настръхвам от приспаните забулвания
в очакване за случващите будувания
и ще закопнявам за сладките събуждания,
изсушили милионните целувания,
и ще умирам в безкрайните страхувания,
удавени в страстните ни сбогувания,
и ще се разпадам от съдбовните разстрелвания
след залповете на сърдечните разбърквания,
и ще поемам все навътре към настанявания,
за следващото с житейски поощрявания
и ще се загубвам винаги в съня недосънувания,
от нагорещените си магмени завихряния,
паднала в краката на хилядите благоприличия
и измолила загубените си символичия,
като с премерени синхронни вдишвания,
пръснала се в хилядите замислия,
изгоряла в безкрайните жадувани докосвания
и разбила  спазмите с вулканични жигосвания...

 

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??