Nov 19, 2010, 1:29 PM

Синхронни вдишвания

1.1K 0 2





И ще настръхвам от приспаните забулвания
в очакване за случващите будувания
и ще закопнявам за сладките събуждания,
изсушили милионните целувания,
и ще умирам в безкрайните страхувания,
удавени в страстните ни сбогувания,
и ще се разпадам от съдбовните разстрелвания
след залповете на сърдечните разбърквания,
и ще поемам все навътре към настанявания,
за следващото с житейски поощрявания
и ще се загубвам винаги в съня недосънувания,
от нагорещените си магмени завихряния,
паднала в краката на хилядите благоприличия
и измолила загубените си символичия,
като с премерени синхронни вдишвания,
пръснала се в хилядите замислия,
изгоряла в безкрайните жадувани докосвания
и разбила  спазмите с вулканични жигосвания
...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...