19 nov 2010, 13:29

Синхронни вдишвания

1.1K 0 2





И ще настръхвам от приспаните забулвания
в очакване за случващите будувания
и ще закопнявам за сладките събуждания,
изсушили милионните целувания,
и ще умирам в безкрайните страхувания,
удавени в страстните ни сбогувания,
и ще се разпадам от съдбовните разстрелвания
след залповете на сърдечните разбърквания,
и ще поемам все навътре към настанявания,
за следващото с житейски поощрявания
и ще се загубвам винаги в съня недосънувания,
от нагорещените си магмени завихряния,
паднала в краката на хилядите благоприличия
и измолила загубените си символичия,
като с премерени синхронни вдишвания,
пръснала се в хилядите замислия,
изгоряла в безкрайните жадувани докосвания
и разбила  спазмите с вулканични жигосвания
...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлана Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...