16 мая 2013 г., 23:05

Сини минути 

  Поэзия
507 0 7

Неми думи

изтръгват небето ми

и ръцете им

плоско мълчат.

В тишината

на летните спомени

само ледени зими фучат.

Шепа вяра

потъва в зениците

на нощта,

потъмнели от взиране.

Отънелият устрем

на птиците

не е звук

и не е намиране.

Само сини минути

тревога

постепенно с дъжда

избледняват,

сливат се 

с дъх изнемога.

 

И животът

така се стопява…

 

 

 

 

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??