Сини минути
Неми думи
изтръгват небето ми
и ръцете им
плоско мълчат.
В тишината
на летните спомени
само ледени зими фучат.
Шепа вяра
потъва в зениците
на нощта,
потъмнели от взиране.
Отънелият устрем
на птиците
не е звук
и не е намиране.
Само сини минути
тревога
постепенно с дъжда
избледняват,
сливат се
с дъх изнемога.
И животът
така се стопява…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Христова Все права защищены
