16.05.2013 г., 23:05 ч.

Сини минути 

  Поезия
556 0 7

Неми думи

изтръгват небето ми

и ръцете им

плоско мълчат.

В тишината

на летните спомени

само ледени зими фучат.

Шепа вяра

потъва в зениците

на нощта,

потъмнели от взиране.

Отънелият устрем

на птиците

не е звук

и не е намиране.

Само сини минути

тревога

постепенно с дъжда

избледняват,

сливат се 

с дъх изнемога.

 

И животът

така се стопява…

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??