Неми думи
изтръгват небето ми
и ръцете им
плоско мълчат.
В тишината
на летните спомени
само ледени зими фучат.
Шепа вяра
потъва в зениците
на нощта,
потъмнели от взиране.
Отънелият устрем
на птиците
не е звук
и не е намиране.
Само сини минути
тревога
постепенно с дъжда
избледняват,
сливат се
с дъх изнемога.
И животът
така се стопява…
© Геновева Христова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
