26 июл. 2006 г., 19:01

Сини влакове под сини небета

696 0 7
Синя гара.
Неделен следобед.
Синьо небе.
Пътниците пътуващи.
Уморените пътници,
умореният влак,
слънцето...
- Престой двайсет минути.
Бяла дрямка,
отдавна чакана.
Лицето на стареца,
времето...
Двайсет минути.
Железничарят във синьо
почуква със чука.
А някъде стрелят!
Железничарят във синьо
е дебело облечен
във лятната жега...
Денят си почива
от тежките влакове
на целия Свят...
От всичките влакове -
тежките,
стържещи,
тъпчещи непрестанно земята,
над мощи на хора
живяли отдавна.
Под белите камъни.
Виждам бял старец.
- Ей, може ли вестника?- белият старец в купето.
Зачита се в буквите...
Колко ли минаха?
Двайсет минути.
Във тясно пътуване,
към домове и квартири.
Хората сме събрани
да се движим днес заедно...
Хората сме събрани,
за да дишаме заедно...
Но някъде стрелят!
Синият железничар
пали цигара.
- Айде,давай – вдига ръка.
Влакът заскърцва.
Пътуване дремещо,
във вестник зачетено.
Сини гари.
Неделни следобеди.
Сини небета.
Милиарди пътуващи
долу...
И глуха,
неуморна стрелба...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...