26.07.2006 г., 19:01

Сини влакове под сини небета

689 0 7
Синя гара.
Неделен следобед.
Синьо небе.
Пътниците пътуващи.
Уморените пътници,
умореният влак,
слънцето...
- Престой двайсет минути.
Бяла дрямка,
отдавна чакана.
Лицето на стареца,
времето...
Двайсет минути.
Железничарят във синьо
почуква със чука.
А някъде стрелят!
Железничарят във синьо
е дебело облечен
във лятната жега...
Денят си почива
от тежките влакове
на целия Свят...
От всичките влакове -
тежките,
стържещи,
тъпчещи непрестанно земята,
над мощи на хора
живяли отдавна.
Под белите камъни.
Виждам бял старец.
- Ей, може ли вестника?- белият старец в купето.
Зачита се в буквите...
Колко ли минаха?
Двайсет минути.
Във тясно пътуване,
към домове и квартири.
Хората сме събрани
да се движим днес заедно...
Хората сме събрани,
за да дишаме заедно...
Но някъде стрелят!
Синият железничар
пали цигара.
- Айде,давай – вдига ръка.
Влакът заскърцва.
Пътуване дремещо,
във вестник зачетено.
Сини гари.
Неделни следобеди.
Сини небета.
Милиарди пътуващи
долу...
И глуха,
неуморна стрелба...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...